site.btaЯпонското студио „Гибли“ празнува 40 години анимация

Японското анимационно студио „Гибли“ отбелязва този месец своята 40-годишнина – с два „Оскар“-а и поколения верни фенове, пленени от уникалните му истории и изцяло рисувания на ръка визуален свят, съобщава АФП.

Създадено през 1985 г. от Хаяо Миядзаки и Исао Такахата (починал през 2018 г.), студиото се превръща в световен културен феномен благодарение на шедьоври като „Моят съсед Тоторо“, „Порко Росо“, „Принцеса Мононоке“, „Отнесена от духовете“ и други.

Наскоро успехът на „Гибли“ бе отличен с втори „Оскар“ – този път за режисьора Миядзаки и филма му „Момчето и чаплата“ (2023).

Носталгичният стил на Миядзаки е толкова разпознаваем, че социалните мрежи бяха залети от изображения „в стила на Гибли“, създадени с помощта на най-новото средство за изкуствен интелект от OpenAI – предизвиквайки нови дискусии за авторското право.

Миризма на смърт

Произхождайки „от поколение, преживяло войната“, Такахата и Миядзаки често вплитат мрачни елементи в своите творби, обяснява Горо Миядзаки, синът на Хаяо, в интервю за АФП.

„В техните филми има не само сладост, но и горчивина – чувства, които се преплитат по прекрасен начин“, казва той, описвайки присъстващата във филмите им „миризма на смърт“.

Според него за младите хора, израснали в мирно време, е трудно да изразят нещо със същия смисъл, подход и отношение като това на баща му.

Дори „Моят съсед Тоторо“ с неговите горски духове е „страшен“ филм в някои аспекти, който изследва страха от загубата на близък човек.

Сюзън Нейпиър, преподавател в Масачузетс и автор на Светът на Миядзаки, подкрепя това мнение: „Във филмите на „Гибли“ има известна двусмисленост, сложност и осъзнаване, че светлината и мракът често съществуват заедно“, казва тя – в контраст с американската анимация, където доброто и злото са ясно разграничени.

Пример за това е „Наусика от долината на вятъра“ (1984) – често смятан за първия „гиблиев“ филм, в който липсва истински „злодей“. В него независима принцеса се опитва да разбере гигантски насекоми и отровна гора – сюжет, който Нейпиър нарича „освежаващ и далеч от обичайните клишета“.

Един отделен свят

Филмите на „Гибли“ рисуват свят, в който хората поддържат дълбока връзка с природата и духовния свят – като „Принцеса Мононоке“ (1997), в който момиче, отгледано от богиня-вълчица, се опитва да защити застрашената си власт от човешка намеса.

„Това е сериозен, мрачен и наситен с насилие филм“, казва Нейпиър, подчертавайки екологичните и анималистични теми в творбите на студиото, които са особено актуални на фона на климатичните промени. Двамата основатели също са били „силно обществено ангажирани“, допълва тя.

Миюки Йонемура, преподавател в Токио и специалист по анимационна култура, говори за богатството на творчеството на „Гибли“: „При всяко гледане откриваме нещо ново. Затова някои деца гледат Тоторо по 40 пъти“, казва тя.

Чужди влияния

Оригиналността на световете, създадени от Миядзаки и Такахата, до голяма степен се дължи на тяхната отвореност към други култури, отбелязва Йонемура.

Сред вдъхновенията им са Антоан дьо Сент-Екзюпери, френският режисьор Пол Гримо и канадският аниматор Фредерик Бак, носител на „Оскар“ за Човекът, който засаждаше дървета (1987).

Такахата е изучавал френска литература – „решаващ фактор“ според Йонемура. „И двамата четяха много, което обяснява и таланта им за писане и разказване“, допълва тя.

За „Наусика“ Хаяо Миядзаки черпи вдъхновение от гръцката митология и японската приказка от XII век „Дамата, която обичаше насекомите“.

Според Йонемура, „Гибли“ никога няма да бъде същото без Миядзаки – освен ако не се появят нови творци, способни да се мерят с него.

Бъдещето на студиото

Бъдещето на студиото остава неясно: „Момчето и чаплата“ може да се окаже последният филм на 84-годишния Хаяо Миядзаки. „Той е изключителен артист с невероятно визуално въображение“, подчертава Нейпиър.

Но надеждата остава: „Гибли“ е толкова обичано, че вярвам, че ще продължи да съществува“, казва дългогодишната фенка Марго Дивал.

„Ще оцелее, докато не загуби своята красота – и докато съществуват усилията, вниманието и любовта, които го поддържат живо“, обобщава тя.